14.02.2007 г., 22:43 ч.

Изборът на сърцето... 

  Поезия
917 0 8
На масата в стаята огромна лежи откъснат нежен розов цвят... Защо се чуствам толкова самотна? Защо в сиво пак е моят свят? Усмихвам се и сякаш съм щастлива, и сякаш слънчев пак е моят ден... Но само аз си знам, че мълчалива, гореща болка пари вътре в мен. Не ми допада вечния театър, в скучна роля влизам всеки път... А ти не можеш да си ми приятел - в очите виждам, чуствата горят... Така желая истински да мога да те обичам, да те искам като мъж, но нещо в мене вече се пречупи... В душата ми вали пороен дъжд... Обичам те! Наистина! Така е! Но ти за мен си просто като брат... Аз знам, че не достатъчно това е, но повече сърцето не можа...

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??