Изборът на сърцето...
На масата в стаята огромна
лежи откъснат нежен розов цвят...
Защо се чуствам толкова самотна?
Защо в сиво пак е моят свят?
Усмихвам се и сякаш съм щастлива,
и сякаш слънчев пак е моят ден...
Но само аз си знам, че мълчалива,
гореща болка пари вътре в мен.
Не ми допада вечния театър,
в скучна роля влизам всеки път...
А ти не можеш да си ми приятел -
в очите виждам, чуствата горят...
Така желая истински да мога
да те обичам, да те искам като мъж,
но нещо в мене вече се пречупи...
В душата ми вали пороен дъжд...
Обичам те! Наистина! Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам, че не достатъчно това е,
но повече сърцето не можа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стефчева Всички права запазени
