4 ago 2006, 11:21

Изчерпана е същостта на безвремието

  Poesía
923 0 2
Изчерпана е същостта на безвремието -
от повторенията на еднообразни епизоди!
И всеки епизод е преситен
с ужасни третокласни сцени.
Като в ново време слънцето кърви
и лъчите му са капки кръв...
Неподправена идилия! - Ирония!
и нечовешки черни тайни.
И днес в тези чернобели филми,
изплува миналото като тайна.
Не донася нищо ново - Грохот!
и призрачен еднообразен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Марина!
    Текстът ти ми направи впечатление с опита ти да видиш цялостния съвременен процес, което заслужава уважение. Помолих Мо да го коментира по-обстойно.
    Поздрав!
  • Каква е същността на нищото?
    С отговора на този въпрос
    става възможно
    да влезем
    в пътеките на безвремието,
    за да се ужасим
    от простия факт,
    че човечеството
    продължава
    да прави
    своя предисторически кръговрат,
    но и да се възхитим
    от възможността
    да направим
    първата крачка
    в действителната история
    на обединилото се човечество.
    Отлагането
    на човечността,
    утвърждава
    ужаса
    на безвремието!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...