4 ago 2006, 11:21

Изчерпана е същостта на безвремието

  Poesía
919 0 2
Изчерпана е същостта на безвремието -
от повторенията на еднообразни епизоди!
И всеки епизод е преситен
с ужасни третокласни сцени.
Като в ново време слънцето кърви
и лъчите му са капки кръв...
Неподправена идилия! - Ирония!
и нечовешки черни тайни.
И днес в тези чернобели филми,
изплува миналото като тайна.
Не донася нищо ново - Грохот!
и призрачен еднообразен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Марина!
    Текстът ти ми направи впечатление с опита ти да видиш цялостния съвременен процес, което заслужава уважение. Помолих Мо да го коментира по-обстойно.
    Поздрав!
  • Каква е същността на нищото?
    С отговора на този въпрос
    става възможно
    да влезем
    в пътеките на безвремието,
    за да се ужасим
    от простия факт,
    че човечеството
    продължава
    да прави
    своя предисторически кръговрат,
    но и да се възхитим
    от възможността
    да направим
    първата крачка
    в действителната история
    на обединилото се човечество.
    Отлагането
    на човечността,
    утвърждава
    ужаса
    на безвремието!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...