13 abr 2006, 10:38

Изчезнали отвъд

  Poesía
1.4K 0 4


(от Хънти)



Изчезнали отвъд привидната реалност

две духчета седят, два елфа специално

помолени да хванат света за двата крака

нагоре да го вдигнат, да изтърбушат мрака.

Те малки са но ето, в тях стара мъдрост виждам -

най-малкото е дето голямото съзижда.

Те ангела са два - на радост и на смърт,

те всъщност са един и всъщност те са вътре

в душата ти, човече - объркан и отровен -

не ще ги видиш вече - очите ти са нови.

А те след тази служба по кой ли път да хванат?

По пътя пак ще тръгнат след старата камбана,

която в сива утрин над селото се носи,

стопява всички мисли и отговор не проси.

----

26.02.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...