Apr 13, 2006, 10:38 AM

Изчезнали отвъд

  Poetry
1.4K 0 4


(от Хънти)



Изчезнали отвъд привидната реалност

две духчета седят, два елфа специално

помолени да хванат света за двата крака

нагоре да го вдигнат, да изтърбушат мрака.

Те малки са но ето, в тях стара мъдрост виждам -

най-малкото е дето голямото съзижда.

Те ангела са два - на радост и на смърт,

те всъщност са един и всъщност те са вътре

в душата ти, човече - объркан и отровен -

не ще ги видиш вече - очите ти са нови.

А те след тази служба по кой ли път да хванат?

По пътя пак ще тръгнат след старата камбана,

която в сива утрин над селото се носи,

стопява всички мисли и отговор не проси.

----

26.02.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...