via (Тя) via (Тя)
5
23 feb 2009, 8:04

Изчезване

  Poesía
1K 0 3

Кога последно се обичах?

Минаха ли вече дни?

Кога стопих се

и изчезнах...

без тяло,

без  ръце

и без следи...

Кога последно си помислих,

че винаги ще бъда ТЯ...

илюзия,

лъжа...

ЖЕНА!

Кога?

Превърнах се

във спомен...

за самата мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Минаха ли вече дни?
    Кога?- това - Кога? - ми е излишно



    Превърнах се във спомен за самата мен...- това можеш да го кажеш по кратко и ... насечено ... сбито


    иначе ... от теб зависи ... животът ни е приливи и отливи ...
    и да не повярваш ние имаме власт над... луната
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • miralub (Мирелла Кривчева)
    miralub (Мирелла Кривчева)
    Харесва ми.Поздравче.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0