Има болка, която те разяжда отвътре. 

Тя те унищожава,

бавно и болезнено. 

Искаш да извикаш,

но нямаш глас. 

Само се свиваш и падаш на колене. 

Предаваш се!

Не виждаш светлина, 

нито лъч надежда.

Сляп си за тези неща. 

Твоите очи са покрити със сълзи, 

които се явяват като преграда

между теб и света. 

Сам си!

Не чувстваш топли прегръдки,

не чуваш стъпки, идващи към теб!

Няма никой!

Сам си! Само болката е до теб!

А тя става все по - силна и по - силна.

Готова е да те унищожи,

да те завладее и да те подчини. 

Сам си!

Предаваш се!

Вече няма кой да те спаси!

Слънцето е изчезнало, 

самият ти изчезваш и накрая остава

само една пепел, която се разпръсва 

из толкова много страни. 

Няма те!

И болката я няма вече!

Вече си свободен,

защото тялото ти е напълно унищожено, 

а душата ти е някъде там,

скрита от толкова много очи. 

Болката се е нахранила и чака

следващата си жертва някъде в тъмнината. 

Може би ти си следващия? 

Кой знае? - само тя.