Изчезване
Има болка, която те разяжда отвътре.
Тя те унищожава,
бавно и болезнено.
Искаш да извикаш,
но нямаш глас.
Само се свиваш и падаш на колене.
Предаваш се!
Не виждаш светлина,
нито лъч надежда.
Сляп си за тези неща.
Твоите очи са покрити със сълзи,
които се явяват като преграда
между теб и света.
Сам си!
Не чувстваш топли прегръдки,
не чуваш стъпки, идващи към теб!
Няма никой!
Сам си! Само болката е до теб!
А тя става все по - силна и по - силна.
Готова е да те унищожи,
да те завладее и да те подчини.
Сам си!
Предаваш се!
Вече няма кой да те спаси!
Слънцето е изчезнало,
самият ти изчезваш и накрая остава
само една пепел, която се разпръсва
из толкова много страни.
Няма те!
И болката я няма вече!
Вече си свободен,
защото тялото ти е напълно унищожено,
а душата ти е някъде там,
скрита от толкова много очи.
Болката се е нахранила и чака
следващата си жертва някъде в тъмнината.
Може би ти си следващия?
Кой знае? - само тя.
© Гергана Будинова All rights reserved.
