Издигнат Трон
 

О, виж, "нощта" издига своя трон,

до сивата река, при онзи склон,

тъмата е безкрайна като в ад,

дори Луна не гали този град!

Там бесове пируват, не щадят,

ни беден, болен, нито и богат,

развява си косата черна чума,

не дава на душите дъх и дума!

Повлякла с нея даже тъмнината,

превземала наред - градове, селата

и докат всички спят в спокоен сън,

денят притворен бил от мрак навън!

Събрали се велможи мъдри, хали -

подгонили, убили бесовете стари

и с буйна сила, ум, корав закон -

отново те "деня"издигнали на трон!

ЛЪЧИСТА