17 nov 2009, 0:07

Издирва се

  Poesía
897 0 2

Търся лястовица, но не и най-бялата,

не онази, до „бялост” поробена,

а  онази, замеряна, сваляна

от небето. Отречена,  гонена…

 

 Търся лястовицата.  Не тази, светицата,

а най-черната, най-обруганата,

да я намеря и да я питам

хубаво ли е да си бяла…

 

Да я попитам хубаво ли е  още,

макар и не в най-снежни одежди,

да си останем за мъничко хора,

или пък нужно е да се очерним…

 

Търся лястовицата.

 

Може би късно е…

 

Може би тя е просто утопия…

 

За да прогледнем

във мрака, невиждащи

и да ВИДИМ -

                       все

                               още

                                         сме

                                                    хора!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...