Издирва се
Търся лястовица, но не и най-бялата,
не онази, до „бялост” поробена,
а онази, замеряна, сваляна
от небето. Отречена, гонена…
Търся лястовицата. Не тази, светицата,
а най-черната, най-обруганата,
да я намеря и да я питам
хубаво ли е да си бяла…
Да я попитам хубаво ли е още,
макар и не в най-снежни одежди,
да си останем за мъничко хора,
или пък нужно е да се очерним…
Търся лястовицата.
Може би късно е…
Може би тя е просто утопия…
За да прогледнем
във мрака, невиждащи
и да ВИДИМ -
все
още
сме
хора!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
