17 нояб. 2009 г., 00:07

Издирва се 

  Поэзия
555 0 2

Търся лястовица, но не и най-бялата,

не онази, до „бялост” поробена,

а  онази, замеряна, сваляна

от небето. Отречена,  гонена…

 

 Търся лястовицата.  Не тази, светицата,

а най-черната, най-обруганата,

да я намеря и да я питам

хубаво ли е да си бяла…

 

Да я попитам хубаво ли е  още,

макар и не в най-снежни одежди,

да си останем за мъничко хора,

или пък нужно е да се очерним…

 

Търся лястовицата.

 

Може би късно е…

 

Може би тя е просто утопия…

 

За да прогледнем

във мрака, невиждащи

и да ВИДИМ -

                       все

                               още

                                         сме

                                                    хора!!!

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??