Издирва се
Защо ли тъй пред огледалото
се кипри тъмната ми същност.
Покривах я, одеяло след одеяло -
в бял свят дано не се завръща.
Накарах я от глад да проси,
през девет планини да бяга.
Но вечер - трън в петите боси -
тя пак до мен нахално ляга.
Не щеш ли - някъде по пътя -
тя взе, че вдън земя пропадна.
И гложди ме сега отвътре,
че я оставих ненахранена и жадна.
Понеже бе като солта във рана...
Аз казах ли ти, Господи - не може!
И в профил, и в анфас като застана,
се виждам - аз съм. Но във друга кожа.
След нея тръгнах, взех да я издирвам.
Как тъй загуби пътя си до вкъщи?
Ако я срещнете, звъннете на мобилния,
че светлото без нея се намръщи.
12.07.2011*
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
