Защо ли тъй пред огледалото
се кипри тъмната ми същност.
Покривах я, одеяло след одеяло -
в бял свят дано не се завръща.
Накарах я от глад да проси,
през девет планини да бяга.
Но вечер - трън в петите боси -
тя пак до мен нахално ляга.
Не щеш ли - някъде по пътя -
тя взе, че вдън земя пропадна.
И гложди ме сега отвътре,
че я оставих ненахранена и жадна. ...