18 may 2007, 20:13

Издухано време 

  Poesía
495 0 3
 С издухване ставало всичко -
 и мръсотията, и пепелта,
 дори и хубавите неща.
 
 Още от раждането човек си духа -
 първо на тортата свещта,
 после горещата супа.
 
 И така кръгът се върти.
 Живота те духа
 и срещаш хора сдухани и издухани,
 дори и вятърът духа
 дървета и чантички, и покриви дори.
 
 Когато някой сгреши, го издухват.
 Издухват го и на някои добри.
 
 Издухано време, с издухани хора -
 така ще е, докато смъртта и теб не издуха.
                                                                              Амин.
 13.05.2007         17:00

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оох,олекна ми...
    от духането ще да е...на свещичките за рожденния ден!
    Радвам се, че си тук!
    Поздрави!
  • Много духане, много нещо! Ще ни издуха тоя живот!

    Идеята е готина и ако понамалиш бройката на "духането" и "издухването" (само малко поне) ще стане много интересно и интригуващо стихче!
    Поздрави!
  • Хайде отворихте ми душата
    ето ви поне едно
    и дано ви хареса
    "Радвам се, че познавам хората които познавам. (И.Иванов)"
Propuestas
: ??:??