Иска ми се да мога да летя
- да имам криле.
Но откъснати са сега,
както окосена есенна трева.
Окови на краката от него сложени,
душа и сърце във вечен затвор заточени
от този изедник зловещ, чийто проклятие
сега ме застигна и направи име и лице прогонени!
Сърце ранено на ангел самотен, скитащ в полето,
прокуден дори и от вълните на морето,
мразен от всекиго и със сърце, което
разбито в скалите от ръката на изедника иззето...