Aug 17, 2008, 10:53 AM

Изедникът (На Баща ми)

Poetry

662 0 8

Иска ми се да мога да летя
- да имам криле.
Но откъснати са сега,
както окосена есенна трева.

Окови на краката от него сложени,
душа и сърце във вечен затвор заточени
от този изедник зловещ, чийто проклятие
сега ме застигна и направи име и лице прогонени!

Сърце ранено на ангел самотен, скитащ в полето,
прокуден дори и от вълните на морето,
мразен от всекиго и със сърце, което
разбито в скалите от ръката на изедника иззето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koq_sam (Кати)

Не позволявай болката да те обзема.
Аз зная колко е страшно това да се случи.Веднаж обзела те не пуска душата...и само тежи.
Невероятна поетеса си, а си толкова млада.
Просто продължавай да пишеш...
..."аз продължавам да пиша,
тъй душата ми някак си диша...
Гълтай въздух и ти..."

Поздрави...с обич

2008-08-19T14:03:29+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Ех, разбирам те, скъпа Вили... Гледай напред, а за останалото - Господ ще се погрижи...
Пращам ти гореща прегръдка!

2008-08-17T20:21:20+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Боли...
Прегръщам те, миличка!

2008-08-17T20:15:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Познавах един такъв... на сина ми!
Даже не заслужават за тях да се хабят думи!
/ и не съм крайна!/

Вили, гуш*!!!

2008-08-17T18:22:54+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Нима има такива бащи? Тъжно е много!!! Поздрав и прегръдка!

2008-08-17T13:49:13+03:00