2 jun 2014, 10:57

Изгарям

  Poesía
896 0 0

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но  допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...

 

Завръщах се, назад във времето.
Отказах се да продължа напред!
Където ти си само минало...
а аз съм само късче лед...


Стопи ме! Нека  се издигна!
Да се завърна с цветната дъга.
Живот да бъда за цветята,
във мене носейки смъртта...

 

Върви по пътища зелени!
За мене просто забрави!
Със тебе винаги ще бъда,
когато дъжд те завали...

 

И всяка капка ще те гали
с неизплаканите ми сълзи,
а ти отново ще се криеш,
когато любовта те сполети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...