2 jun 2014, 10:57

Изгарям

  Poesía
893 0 0

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но  допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...

 

Завръщах се, назад във времето.
Отказах се да продължа напред!
Където ти си само минало...
а аз съм само късче лед...


Стопи ме! Нека  се издигна!
Да се завърна с цветната дъга.
Живот да бъда за цветята,
във мене носейки смъртта...

 

Върви по пътища зелени!
За мене просто забрави!
Със тебе винаги ще бъда,
когато дъжд те завали...

 

И всяка капка ще те гали
с неизплаканите ми сълзи,
а ти отново ще се криеш,
когато любовта те сполети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...