2 июн. 2014 г., 10:57

Изгарям

897 0 0

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но  допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...

 

Завръщах се, назад във времето.
Отказах се да продължа напред!
Където ти си само минало...
а аз съм само късче лед...


Стопи ме! Нека  се издигна!
Да се завърна с цветната дъга.
Живот да бъда за цветята,
във мене носейки смъртта...

 

Върви по пътища зелени!
За мене просто забрави!
Със тебе винаги ще бъда,
когато дъжд те завали...

 

И всяка капка ще те гали
с неизплаканите ми сълзи,
а ти отново ще се криеш,
когато любовта те сполети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...