Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но  допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...

Завръщах се, назад във времето.
Отказах се да продължа напред!
Където ти си само минало...
а аз съм само късче лед...

Стопи ме! Нека  се издигна!
Да се завърна с цветната дъга.
Живот да бъда за цветята,
във мене носейки смъртта...

Върви по пътища зелени!
За мене просто забрави!
Със тебе винаги ще бъда,
когато дъжд те завали...

И всяка капка ще те гали
с неизплаканите ми сълзи,
а ти отново ще се криеш,
когато любовта те сполети...