Jun 2, 2014, 10:57 AM

Изгарям

  Poetry
891 0 0

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но  допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...

 

Завръщах се, назад във времето.
Отказах се да продължа напред!
Където ти си само минало...
а аз съм само късче лед...


Стопи ме! Нека  се издигна!
Да се завърна с цветната дъга.
Живот да бъда за цветята,
във мене носейки смъртта...

 

Върви по пътища зелени!
За мене просто забрави!
Със тебе винаги ще бъда,
когато дъжд те завали...

 

И всяка капка ще те гали
с неизплаканите ми сълзи,
а ти отново ще се криеш,
когато любовта те сполети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...