Изгнание
Все още в къщи тихо си седя,
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка,
все още слепотата не догаря.
Далечна е желаната целувка,
която ще ме промени до бяло.
Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка,
все още слепотата не догаря.
Далечна е желаната целувка,
която ще ме промени до бяло.
Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
