Изгрев

11 oct 2015, 8:08 2015-10-11T08:13:42+03:00

Poesía » Del paisaje

434 0 2

Изгрев...

Щом небето от Изгрева светва

и задухат от там ветрове-

аз забравям среднощните клетви

ако Нова любов ме зове...

Ако там, във червено- златисто

виждам ( в нов за Живота си шанс )

в бели облаци как поривисто

се преливат нюанс във нюанс-

пак с надежда за обич и щастие

аз посрещам денят вдъхновен

и за „Новото първо причастие”

съм отново със Страст зареден...

Незалязлият диск на Луната

още горе е, призрачно- бял,

но по своята диря позната

колебливо в Зората е спрял...

... Със възторг зареден е ефира

от внезапно избухнала Страст-

синевата стихийно вибрира,

а със нея вибрирам и аз,

и приемам от вятъра риска

да поема към Изгревът сам...

... А над мен се разлива и плиска

Светлината родена от там...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.