Изгрев
Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове...
Ако там, във червено- златисто
виждам ( в нов за Живота си шанс )
в бели облаци как поривисто
се преливат нюанс във нюанс-
пак с надежда за обич и щастие
аз посрещам денят вдъхновен
и за „Новото първо причастие”
съм отново със Страст зареден...
Незалязлият диск на Луната
още горе е, призрачно- бял,
но по своята диря позната
колебливо в Зората е спрял...
... Със възторг зареден е ефира
от внезапно избухнала Страст-
синевата стихийно вибрира,
а със нея вибрирам и аз,
и приемам от вятъра риска
да поема към Изгревът сам...
... А над мен се разлива и плиска
Светлината родена от там...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
