20 ago 2006, 8:31

Изгрев нов

  Poesía
800 0 6

Прости ми,
че те наранявам!
Може би такава е човешката
съдба - да се исправя
пред това, което я сломява?
Прости ми,че те нагрубявам!
Аз не искам,сърцето тъй
избра - да бъда с друг,
по друг път да продължа.
И може да е грешка,
че те пренебрегвам?
Може би е лудост...
Теб оставям,
върви по своя път,
той по различен е от моя...
Далечни сме
и нямаме какво да си кажем,
различни сме...и нямам
какво да ти дам-
празни са ръцете ми
за нежност,
празни са очите ми
за топлина
и сърцето ми
е празно за любов.
Прости ми!
Намерих своя изгрев нов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Калиста!
    До тук текстът е подобрен, запазвайки вида, който ти си му дала. Ти решаваш дали ще направиш официалната редакция...А на героинята си кажи да не се увлича, а аз ти казвам на теб като автор, че без търсене на обществената значимост на творбата, тя не може да влезе в рубриката "литература".
    Желая ти успехи!
  • Еее много поправки станаха,не че е лошо така както си го написал,
    просто искам да запази малко от своята идентичност...
    Ако има нещо ще се обръщам към теб , става ли ?
  • Хайде още една преработка!

    Прости ми,
    че те нараних!
    Такава е съдба ми
    - да се изправям
    пред това,
    което ме сломява?
    Прости ми,
    че те нагрубявах!
    Не исках,
    сърцето тъй избра -
    да бъда с друг,
    по друг път да продължа.
    И може да е грешка,
    че те пренебрегнах?
    Може да е лудост...
    Тебе те оставих,
    върви по своя път!
    Той е по-различен от моя...
    Далечни сме
    и нямаме какво да си кажем,
    различни сме...и нямам
    какво да ти дам-
    празни са ръцете ми
    за нежност,
    празни са очите ми
    за топлина
    и сърцето ми
    е празно за любов.
    Прости ми!
    Намерих своя изгрев нов!
  • Да съгласна съм Валери , благодаря
  • иЗправям!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...