Изгрев нов
Прости ми,
че те наранявам!
Може би такава е човешката
съдба - да се исправя
пред това, което я сломява?
Прости ми,че те нагрубявам!
Аз не искам,сърцето тъй
избра - да бъда с друг,
по друг път да продължа.
И може да е грешка,
че те пренебрегвам?
Може би е лудост...
Теб оставям,
върви по своя път,
той по различен е от моя...
Далечни сме
и нямаме какво да си кажем,
различни сме...и нямам
какво да ти дам-
празни са ръцете ми
за нежност,
празни са очите ми
за топлина
и сърцето ми
е празно за любов.
Прости ми!
Намерих своя изгрев нов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
