Прости ми,
че те наранявам!
Може би такава е човешката
съдба - да се исправя
пред това, което я сломява?
Прости ми,че те нагрубявам!
Аз не искам,сърцето тъй
избра - да бъда с друг,
по друг път да продължа.
И може да е грешка,
че те пренебрегвам?
Може би е лудост...
Теб оставям,
върви по своя път,
той по различен е от моя...
Далечни сме
и нямаме какво да си кажем,
различни сме...и нямам
какво да ти дам-
празни са ръцете ми
за нежност,
празни са очите ми
за топлина
и сърцето ми
е празно за любов.
Прости ми!
Намерих своя изгрев нов!
© Кристина Славова All rights reserved.
До тук текстът е подобрен, запазвайки вида, който ти си му дала. Ти решаваш дали ще направиш официалната редакция...А на героинята си кажи да не се увлича, а аз ти казвам на теб като автор, че без търсене на обществената значимост на творбата, тя не може да влезе в рубриката "литература".
Желая ти успехи!