Aug 20, 2006, 8:31 AM

Изгрев нов 

  Poetry
641 0 6

Прости ми,
че те наранявам!
Може би такава е човешката
съдба - да се исправя
пред това, което я сломява?
Прости ми,че те нагрубявам!
Аз не искам,сърцето тъй
избра - да бъда с друг,
по друг път да продължа.
И може да е грешка,
че те пренебрегвам?
Може би е лудост...
Теб оставям,
върви по своя път,
той по различен е от моя...
Далечни сме
и нямаме какво да си кажем,
различни сме...и нямам
какво да ти дам-
празни са ръцете ми
за нежност,
празни са очите ми
за топлина
и сърцето ми
е празно за любов.
Прости ми!
Намерих своя изгрев нов!

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Калиста!
    До тук текстът е подобрен, запазвайки вида, който ти си му дала. Ти решаваш дали ще направиш официалната редакция...А на героинята си кажи да не се увлича, а аз ти казвам на теб като автор, че без търсене на обществената значимост на творбата, тя не може да влезе в рубриката "литература".
    Желая ти успехи!
  • Еее много поправки станаха,не че е лошо така както си го написал,
    просто искам да запази малко от своята идентичност...
    Ако има нещо ще се обръщам към теб , става ли ?
  • Хайде още една преработка!

    Прости ми,
    че те нараних!
    Такава е съдба ми
    - да се изправям
    пред това,
    което ме сломява?
    Прости ми,
    че те нагрубявах!
    Не исках,
    сърцето тъй избра -
    да бъда с друг,
    по друг път да продължа.
    И може да е грешка,
    че те пренебрегнах?
    Може да е лудост...
    Тебе те оставих,
    върви по своя път!
    Той е по-различен от моя...
    Далечни сме
    и нямаме какво да си кажем,
    различни сме...и нямам
    какво да ти дам-
    празни са ръцете ми
    за нежност,
    празни са очите ми
    за топлина
    и сърцето ми
    е празно за любов.
    Прости ми!
    Намерих своя изгрев нов!
  • Да съгласна съм Валери , благодаря
  • иЗправям!
  • Нека най-напред да се ориентираме в текста, който предлагаш като го редактираме, без да променяме нещо по него:


    Прости ми,
    че те наранявам!
    Може би такава е човешката
    съдба - да се изправям
    пред това, което я сломява?
    Прости ми,че те нагрубявам!
    Аз не искам,сърцето тъй
    избра - да бъда с друг,
    по друг път да продължа.
    И може да е грешка,
    че те пренебрегвам?
    Може би е лудост...
    Теб оставям,
    върви по своя път,
    той по различен е от моя...
    Далечни сме
    и нямаме какво да си кажем,
    различни сме...и нямам
    какво да ти дам-
    празни са ръцете ми
    за нежност,
    празни са очите ми
    за топлина
    и сърцето ми
    е празно за любов.
    Прости ми!
    Намерих своя изгрев нов!

    Ако си съгласна с това, можем да продължим.
    Поздрав!
Random works
: ??:??