5 may 2015, 19:29

Изгреви на мойто утро

  Poesía » Civil
1.2K 0 0

 

ИЗГРЕВИ НА МОЙТО УТРО

 

С тъга и радост детството си спомням,

онези мои първи времена,

но с чувството, че пак съм счупил стомна

но не признавам моята вина.

 

А туй са изгревите в мойто утро,

началото на  моя малък свят,

мечтите ми за мойто светло утре

и за дежурствата ми непоряд...

 

Дори и хора гдето съм забравил,

места и случки, във далечен план,

неща които нейде съм оставил,

и от времето съм бил обран.

 

И близките, които вече нямам,

ги виждам вече в слаба светлина,

макар, че мъката ми още е голяма,

за  майка, татко и сестра.

 

И първите училищни другари,

с които ни живота раздели,

които са недъгави и стари,

за тях сърцето още ме боли.

 

Такива чувства в мене се оплитат,

и с тях се радвам или пък скърбя,

мечтите ми крилати не политат,

а само  пълнят старата торба!

 29.10.2014г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....