5.05.2015 г., 19:29

Изгреви на мойто утро

1.2K 0 0

 

ИЗГРЕВИ НА МОЙТО УТРО

 

С тъга и радост детството си спомням,

онези мои първи времена,

но с чувството, че пак съм счупил стомна

но не признавам моята вина.

 

А туй са изгревите в мойто утро,

началото на  моя малък свят,

мечтите ми за мойто светло утре

и за дежурствата ми непоряд...

 

Дори и хора гдето съм забравил,

места и случки, във далечен план,

неща които нейде съм оставил,

и от времето съм бил обран.

 

И близките, които вече нямам,

ги виждам вече в слаба светлина,

макар, че мъката ми още е голяма,

за  майка, татко и сестра.

 

И първите училищни другари,

с които ни живота раздели,

които са недъгави и стари,

за тях сърцето още ме боли.

 

Такива чувства в мене се оплитат,

и с тях се радвам или пък скърбя,

мечтите ми крилати не политат,

а само  пълнят старата торба!

 29.10.2014г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...