ИЗГРЕВИ НА МОЙТО УТРО

С тъга и радост детството си спомням,

онези мои първи времена,

но с чувството, че пак съм счупил стомна

но не признавам моята вина.

А туй са изгревите в мойто утро,

началото на  моя малък свят,

мечтите ми за мойто светло утре

и за дежурствата ми непоряд...

Дори и хора гдето съм забравил,

места и случки, във далечен план,

неща които нейде съм оставил,

и от времето съм бил обран.

И близките, които вече нямам,

ги виждам вече в слаба светлина,

макар, че мъката ми още е голяма,

за  майка, татко и сестра.

И първите училищни другари,

с които ни живота раздели,

които са недъгави и стари,

за тях сърцето още ме боли.

Такива чувства в мене се оплитат,

и с тях се радвам или пък скърбя,

мечтите ми крилати не политат,

а само  пълнят старата торба!

 29.10.2014г.София