3 sept 2007, 9:40

Изгряват утрени лъчи

  Poesía
1.2K 0 4
Изгряват утринни лъчи,
не казвай дума, замълчи!
Магията от снощи запази
и образа ми запомни!
Помни, когато те целувах,
когато шепнех ти без глас,
когато тайно се любувах
на ласките ти нежни аз.
Когато дръзнах да мечтая,
а ти отгатваше мечти,
когато тръгнах към безкрая,
а там очакваше ме ти!
Но забрави за болката, която
преследваше ни ден след ден,
крадеше щастието ти, когато
почувстваше се окрилен.
И дните бавно си вървяха
ту в щастие, ту във тъга.
Нима това желанията бяха
да дойде бързо сутринта??!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....