3 sept 2007, 9:40

Изгряват утрени лъчи

  Poesía
1.2K 0 4
Изгряват утринни лъчи,
не казвай дума, замълчи!
Магията от снощи запази
и образа ми запомни!
Помни, когато те целувах,
когато шепнех ти без глас,
когато тайно се любувах
на ласките ти нежни аз.
Когато дръзнах да мечтая,
а ти отгатваше мечти,
когато тръгнах към безкрая,
а там очакваше ме ти!
Но забрави за болката, която
преследваше ни ден след ден,
крадеше щастието ти, когато
почувстваше се окрилен.
И дните бавно си вървяха
ту в щастие, ту във тъга.
Нима това желанията бяха
да дойде бързо сутринта??!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...