Sep 3, 2007, 9:40 AM

Изгряват утрени лъчи

  Poetry
1.2K 0 4
Изгряват утринни лъчи,
не казвай дума, замълчи!
Магията от снощи запази
и образа ми запомни!
Помни, когато те целувах,
когато шепнех ти без глас,
когато тайно се любувах
на ласките ти нежни аз.
Когато дръзнах да мечтая,
а ти отгатваше мечти,
когато тръгнах към безкрая,
а там очакваше ме ти!
Но забрави за болката, която
преследваше ни ден след ден,
крадеше щастието ти, когато
почувстваше се окрилен.
И дните бавно си вървяха
ту в щастие, ту във тъга.
Нима това желанията бяха
да дойде бързо сутринта??!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...