3.09.2007 г., 9:40

Изгряват утрени лъчи

1.2K 0 4
Изгряват утринни лъчи,
не казвай дума, замълчи!
Магията от снощи запази
и образа ми запомни!
Помни, когато те целувах,
когато шепнех ти без глас,
когато тайно се любувах
на ласките ти нежни аз.
Когато дръзнах да мечтая,
а ти отгатваше мечти,
когато тръгнах към безкрая,
а там очакваше ме ти!
Но забрави за болката, която
преследваше ни ден след ден,
крадеше щастието ти, когато
почувстваше се окрилен.
И дните бавно си вървяха
ту в щастие, ту във тъга.
Нима това желанията бяха
да дойде бързо сутринта??!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...