Изгубен

wewir (С.)
4 2

14 mar 2015, 19:31

Poesía » Filosófica

941 0 1

Нижат се дните тихо край мен,

угасват надеждите по светлия ден.

Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!

Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...

Лутат се птиците в небесен сумрак.

Кога ли ще ги стигна – кога и как...

Посечени бяха мойте криле,

останах с' сал димящ пламък в сърце.

И питам се – не ще ли свърши часът студен,

що душата ми съхне в мрачния плен?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.