Нижат се дните тихо край мен,
угасват надеждите по светлия ден.
Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!
Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...
Лутат се птиците в небесен сумрак.
Кога ли ще ги стигна – кога и как...
Посечени бяха мойте криле,
останах с' сал димящ пламък в сърце.
И питам се – не ще ли свърши часът студен,
що душата ми съхне в мрачния плен?
© С. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
