Изгубен

wewir (С.)
4 2

Mar 14, 2015, 7:31 PM

Poetry » Phylosophy

953 0 1

Нижат се дните тихо край мен,

угасват надеждите по светлия ден.

Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!

Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...

Лутат се птиците в небесен сумрак.

Кога ли ще ги стигна – кога и как...

Посечени бяха мойте криле,

останах с' сал димящ пламък в сърце.

И питам се – не ще ли свърши часът студен,

що душата ми съхне в мрачния плен?

Please sign in with your account so you can comment and vote.