Изгубен

wewir (С.)
4 2

14.03.2015 г., 19:31 ч.

Поезия » Философска

955 0 1

Нижат се дните тихо край мен,

угасват надеждите по светлия ден.

Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!

Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...

Лутат се птиците в небесен сумрак.

Кога ли ще ги стигна – кога и как...

Посечени бяха мойте криле,

останах с' сал димящ пламък в сърце.

И питам се – не ще ли свърши часът студен,

що душата ми съхне в мрачния плен?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.