Изгубих се във своя свят и лутах се във тъмнината.
... Как ли да намеря светлината?
Вървях - спъвах се и падах,
но никога не се предавах!
Не бързах, независимо от сивкавия мрак.
И сега не бързам пак!
Защото знам, че ако светлина си ти -
ще ме чакаш винаги!
© Тина Todos los derechos reservados
Във дните чакам те, но знам, че нощите са наши!
Пред мен дори да виждам хилядите пълни чаши,
аз бързам към нощта и то с желание голямои питам се: Дали приемаш ме в сърцето си неразгадано?
...
Та ти си "Тайнствена", изгубена в мъглявината,
казваш "не бързам ..., търся светлината".
във мрака непрогледен ми кажи,
дали сърцето ти откри
онуй, което търсеше, кажи?
и някой (светлината може-би)
дали те чака още (винаги)?
А в мрачни дни, кажи?-
така ли пак ще чувстваш ти?
... ... ... ... Дали?