14 nov 2009, 12:53

Изгубена 

  Poesía
605 0 2

Изгубих се във своя свят и лутах се във тъмнината.

... Как ли да намеря светлината?

Вървях -  спъвах се и падах,
 но никога не се предавах!

Не бързах, независимо от сивкавия мрак.
  И сега не бързам пак!
Защото знам, че ако светлина си ти -
  ще ме чакаш винаги!

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Намерена ли?

    Във дните чакам те, но знам, че нощите са наши!
    Пред мен дори да виждам хилядите пълни чаши,
    аз бързам към нощта и то с желание голямои питам се: Дали приемаш ме в сърцето си неразгадано?
    ...
    Та ти си "Тайнствена", изгубена в мъглявината,
    казваш "не бързам ..., търся светлината".
    във мрака непрогледен ми кажи,
    дали сърцето ти откри
    онуй, което търсеше, кажи?
    и някой (светлината може-би)
    дали те чака още (винаги)?
    А в мрачни дни, кажи?-
    така ли пак ще чувстваш ти?
    ... ... ... ... Дали?
  • Да.
Propuestas
: ??:??