Диди (Дочка Георгиева)
20 31
28 abr 2018, 11:49

Изгубена 

  Poesía » Otra
695 0 4

Понякога така се поддавам на

страха, че чак срамувам се от мене...

В опит на всички да угодя,

превръщам се в прах и пепел...

 

Толкова малко е моето сърце,

но побира любов неизмерима...

Дава я на всеки срещнат човек,

дори да не заслужава...

 

Понякога ме обзема такъв голям срам

и цялата се изчервявам.

Получа ли някоя дребна хвалба

или мила дума...

 

Понякога така се поддавам на страха,

че забравям коя съм всъщност...

В опит на всички на угодя,

губя душевната си святост...

© Дочка Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??