Диди (Дочка Георгиева)
20 31
28 апр. 2018 г., 11:49

Изгубена 

  Поэзия » Другая
697 0 4

Понякога така се поддавам на

страха, че чак срамувам се от мене...

В опит на всички да угодя,

превръщам се в прах и пепел...

 

Толкова малко е моето сърце,

но побира любов неизмерима...

Дава я на всеки срещнат човек,

дори да не заслужава...

 

Понякога ме обзема такъв голям срам

и цялата се изчервявам.

Получа ли някоя дребна хвалба

или мила дума...

 

Понякога така се поддавам на страха,

че забравям коя съм всъщност...

В опит на всички на угодя,

губя душевната си святост...

© Дочка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??