Изгубена
Понякога така се поддавам на
страха, че чак срамувам се от мене...
В опит на всички да угодя,
превръщам се в прах и пепел...
Толкова малко е моето сърце,
но побира любов неизмерима...
Дава я на всеки срещнат човек,
дори да не заслужава...
Понякога ме обзема такъв голям срам
и цялата се изчервявам.
Получа ли някоя дребна хвалба
или мила дума...
Понякога така се поддавам на страха,
че забравям коя съм всъщност...
В опит на всички на угодя,
губя душевната си святост...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Георгиева Все права защищены
