17 sept 2008, 20:06

изгубена

  Poesía » Otra
907 0 0
 

 

Да прегръщаш постоянно!

Да сънуваш непрестанно!

Да целуваш страстно!

Да даваш всичко!

Да се доверяваш сляпо!

Без лъжи, без тайни, без съмнения...

Да вярваш силно!

Да се надяваш непрестанно!

Да Обичаш... докато...

Само това създание да осмисля твоето съществувание.

И то да се изгуби някъде там, в дълбините на безразличието.

А сега... сега кого да прегръщам, кого да сънувам, кого да целувам, на кого да давам и да се доверявам, в кого да вярвам и да се надявам?

Как да обичам пак?

 

Изгубена любов, къде си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...