изгубена

Poesía » Otra

903 0 0

Да прегръщаш постоянно!

Да сънуваш непрестанно!

Да целуваш страстно!

Да даваш всичко!

Да се доверяваш сляпо!

Без лъжи, без тайни, без съмнения...

Да вярваш силно!

Да се надяваш непрестанно!

Да Обичаш... докато...

Само това създание да осмисля твоето съществувание.

И то да се изгуби някъде там, в дълбините на безразличието.

А сега... сега кого да прегръщам, кого да сънувам, кого да целувам, на кого да давам и да се доверявам, в кого да вярвам и да се надявам?

Как да обичам пак?

Изгубена любов, къде си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0