изгубена

Poetry » Other

906 0 0

Да прегръщаш постоянно!

Да сънуваш непрестанно!

Да целуваш страстно!

Да даваш всичко!

Да се доверяваш сляпо!

Без лъжи, без тайни, без съмнения...

Да вярваш силно!

Да се надяваш непрестанно!

Да Обичаш... докато...

Само това създание да осмисля твоето съществувание.

И то да се изгуби някъде там, в дълбините на безразличието.

А сега... сега кого да прегръщам, кого да сънувам, кого да целувам, на кого да давам и да се доверявам, в кого да вярвам и да се надявам?

Как да обичам пак?

Изгубена любов, къде си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0