Да прегръщаш постоянно!

Да сънуваш непрестанно!

Да целуваш страстно!

Да даваш всичко!

Да се доверяваш сляпо!

Без лъжи, без тайни, без съмнения...

Да вярваш силно!

Да се надяваш непрестанно!

Да Обичаш... докато...

Само това създание да осмисля твоето съществувание.

И то да се изгуби някъде там, в дълбините на безразличието.

А сега... сега кого да прегръщам, кого да сънувам, кого да целувам, на кого да давам и да се доверявам, в кого да вярвам и да се надявам?

Как да обичам пак?

Изгубена любов, къде си?