Вървя, а след себе си не оставям следи!
Вървя, а пред мен е път от сълзи!
Лутам се в лабиринт от спомени...
за теб и мен, за дни незапомнени!
Чувствам се изгубена в този свят
на омраза, гняв и сълзи богат!
ИЗГУБЕНА... в затвор на чувства,
в играта на любов, наречена изкуство!
Сега вървя, а някой ме докосва...
Това е вятърът - с нежност омагьосва!
Очите някой ми затваря
и с жива страст сърцето ми изгаря!
Някой нежно устните целува!
Очи отварям, било е само сън бленуван!
Няма кой да посочи верния път,
оставам изгубена на този проклет кръстопът!
© Ина Todos los derechos reservados