Изгубихме я във пожара.
Гореше първо бавно, после бързо.
Горя до края.
Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.
А се запали и сама горя до края!
Целувките ни хапеха лицата ни червени, мокри -
От удари, от сълзи, от яд и болка, и безсилие, зависимост, желание, усилие.
Усилието да не се докосваме със удари, а само да се галим нежно, влюбено.
А влюбено се хапехме и дращехме лицата си, телата си... горяхме.
Осъдени да изгорим.
Осъдени да се люлеем бясно, да рушим!
Задъхани и голи, вече сме си чужди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse