Изгубена

Poetry » Love

1.2K 0 4

Изгубихме я във пожара.

Гореше първо бавно, после бързо.

Горя до края.

Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.

А се запали и сама горя до края!

Целувките ни хапеха лицата ни червени, мокри -

От удари, от сълзи, от яд и болка, и безсилие, зависимост, желание, усилие.

Усилието да не се докосваме със удари, а само да се галим нежно, влюбено.

А влюбено се хапехме и дращехме лицата си, телата си... горяхме.

Осъдени да изгорим.

Осъдени да се люлеем бясно, да рушим!

Задъхани и голи, вече сме си чужди.

Изгубихме я във пожара.

Любовта.

Изяде я пожарът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pldilov (Пламен Дилов)

Дори и при мисълта си, човек го е страх да изкаже думите "обичам те", навярно може би... страха е сигурна предпоставка човек да остане за миг сам и за миг да сведе глава и със затворени очи да просълзи мълчанието... и така да спаси любовта си от "смъртта" на съдбата, за да не бъде сам...

2013-12-21T22:20:37+02:00
adaruna (Съби Седник)

Дано пак да се появи... Такава загуба... Хареса ми!

2013-12-16T14:12:43+02:00
myworld (Аз)

Харесах! Поздрав!

2013-12-15T18:43:56+02:00
Sevgimizi (Лора)

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!!!!!!!!!!
ТЪЖНО, НО МНОГО КРАСИВО НАПИСАНО!!!!!!!!ИСТИНСКИ ИЗАПОМНЯЩО СЕ!!!!!!!!
МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!
И пожелания за много щастие и ЛЮБОВ!!!!!!!!!!!!!!

2013-12-15T00:31:29+02:00