MiryanaEkinci (Никол)
10 11
13.12.2013 г., 22:42 ч.

Изгубена 

  Поезия » Любовна
896 0 4

 

Изгубихме я във пожара.

Гореше първо бавно, после бързо.

Горя до края.

Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.

А се запали и  сама горя до края!

Целувките ни хапеха лицата ни червени, мокри -

От удари, от сълзи, от яд и болка, и безсилие, зависимост, желание, усилие.

Усилието да не се докосваме със удари, а само да се галим нежно, влюбено.

А влюбено се хапехме и дращехме лицата си, телата си... горяхме.

Осъдени да изгорим.

Осъдени да се люлеем бясно, да рушим!

Задъхани и голи, вече сме си чужди.

 

Изгубихме я във пожара.

Любовта.

Изяде я пожарът.

© Никол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори и при мисълта си, човек го е страх да изкаже думите "обичам те", навярно може би... страха е сигурна предпоставка човек да остане за миг сам и за миг да сведе глава и със затворени очи да просълзи мълчанието... и така да спаси любовта си от "смъртта" на съдбата, за да не бъде сам...
  • Дано пак да се появи... Такава загуба... Хареса ми!
  • Харесах! Поздрав!
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!!!!!!!!!!
    ТЪЖНО, НО МНОГО КРАСИВО НАПИСАНО!!!!!!!!ИСТИНСКИ ИЗАПОМНЯЩО СЕ!!!!!!!!
    МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!
    И пожелания за много щастие и ЛЮБОВ!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??