13.12.2013 г., 22:42

Изгубена

1.2K 0 4

 

Изгубихме я във пожара.

Гореше първо бавно, после бързо.

Горя до края.

Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.

А се запали и  сама горя до края!

Целувките ни хапеха лицата ни червени, мокри -

От удари, от сълзи, от яд и болка, и безсилие, зависимост, желание, усилие.

Усилието да не се докосваме със удари, а само да се галим нежно, влюбено.

А влюбено се хапехме и дращехме лицата си, телата си... горяхме.

Осъдени да изгорим.

Осъдени да се люлеем бясно, да рушим!

Задъхани и голи, вече сме си чужди.

 

Изгубихме я във пожара.

Любовта.

Изяде я пожарът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и при мисълта си, човек го е страх да изкаже думите "обичам те", навярно може би... страха е сигурна предпоставка човек да остане за миг сам и за миг да сведе глава и със затворени очи да просълзи мълчанието... и така да спаси любовта си от "смъртта" на съдбата, за да не бъде сам...
  • Дано пак да се появи... Такава загуба... Хареса ми!
  • Харесах! Поздрав!
  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!!!!!!!!!!
    ТЪЖНО, НО МНОГО КРАСИВО НАПИСАНО!!!!!!!!ИСТИНСКИ ИЗАПОМНЯЩО СЕ!!!!!!!!
    МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!
    И пожелания за много щастие и ЛЮБОВ!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...