30 ene 2020, 10:42

Изгубена

774 0 0

Притихнала в стаята сама 

потънала в мисли и тъма.

Поглеждам към запалената свещ

и сякаш образува образ на светец.

Дълбоко в мислите си иска да ми каже

че няма как да се откажа.

От битката в която бягам

и тайно искам да избягам.

Няма начин вече съм на сражение

и ще направя дълбоко поражение.

Ще нападам без никакви правила

ще ставам с последната си сила.

И следвам моите вдъхновения

опитвам да намеря и спасение.

Поглеждам към стенния часовник

замислям се за поредния виновник.

Нима ще оставя всичко ей така

мисля си и едва ли не проплаквам.

Трябва да променя това отношение

и ще простя твоето пренебрежение.

Знаеш че мен не ме е страх

и будиш в мен по-скоро смях.

Поглеждам към тъжната картина

в която има нарисувана градина.

Аз знам животът си тече

но ти няма да си с мен вече.

Изгубена, излъгана и наранена

аз няма да съм все опетнена.

Сега седя сама и зная,

че може би всичко трябваше да призная.

 Във всяка твоя лъжа във всяко съмнение 

трябваше да намеря най-бързото решение.

Крайно време е вече да знаеш

че няма как да ме омаеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...