Jan 30, 2020, 10:42 AM

Изгубена

  Poetry » Love, Parody
776 0 0

Притихнала в стаята сама 

потънала в мисли и тъма.

Поглеждам към запалената свещ

и сякаш образува образ на светец.

Дълбоко в мислите си иска да ми каже

че няма как да се откажа.

От битката в която бягам

и тайно искам да избягам.

Няма начин вече съм на сражение

и ще направя дълбоко поражение.

Ще нападам без никакви правила

ще ставам с последната си сила.

И следвам моите вдъхновения

опитвам да намеря и спасение.

Поглеждам към стенния часовник

замислям се за поредния виновник.

Нима ще оставя всичко ей така

мисля си и едва ли не проплаквам.

Трябва да променя това отношение

и ще простя твоето пренебрежение.

Знаеш че мен не ме е страх

и будиш в мен по-скоро смях.

Поглеждам към тъжната картина

в която има нарисувана градина.

Аз знам животът си тече

но ти няма да си с мен вече.

Изгубена, излъгана и наранена

аз няма да съм все опетнена.

Сега седя сама и зная,

че може би всичко трябваше да призная.

 Във всяка твоя лъжа във всяко съмнение 

трябваше да намеря най-бързото решение.

Крайно време е вече да знаеш

че няма как да ме омаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...