17 jul 2011, 13:14

Изгубена Душа

855 1 5

   Изгубена Душа

 

Тъмно е, нощта разперва своите крила.

Стаята е изпълнена със самота.

Силует, изгубен в тишината.

Като призрак блед и уморен витае.

 

Пусто е навън - вали.

Локвите са огледало на душата ми.

Тя окъсана се влачи.

Като просяк, търсещ своя път.

 

На сутринта  в стаята остана само

прашната тетрадка, писалка и

няколко изпокъсани листа.

А те разказваха за овехтелите

чувства на една изгубена душа...

     

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...