katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
17.07.2011 г., 13:14 ч.

Изгубена Душа 

  Поезия » Философска
651 1 5

   Изгубена Душа

 

Тъмно е, нощта разперва своите крила.

Стаята е изпълнена със самота.

Силует, изгубен в тишината.

Като призрак блед и уморен витае.

 

Пусто е навън - вали.

Локвите са огледало на душата ми.

Тя окъсана се влачи.

Като просяк, търсещ своя път.

 

На сутринта  в стаята остана само

прашната тетрадка, писалка и

няколко изпокъсани листа.

А те разказваха за овехтелите

чувства на една изгубена душа...

     

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??