Изгубена Душа
Изгубена Душа
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае.
Пусто е навън - вали.
Локвите са огледало на душата ми.
Тя окъсана се влачи.
Като просяк, търсещ своя път.
На сутринта в стаята остана само
прашната тетрадка, писалка и
няколко изпокъсани листа.
А те разказваха за овехтелите
чувства на една изгубена душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
