katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
Jul 17, 2011, 1:14 PM

Изгубена Душа 

  Poetry » Phylosophy
702 1 5

   Изгубена Душа

 

Тъмно е, нощта разперва своите крила.

Стаята е изпълнена със самота.

Силует, изгубен в тишината.

Като призрак блед и уморен витае.

 

Пусто е навън - вали.

Локвите са огледало на душата ми.

Тя окъсана се влачи.

Като просяк, търсещ своя път.

 

На сутринта  в стаята остана само

прашната тетрадка, писалка и

няколко изпокъсани листа.

А те разказваха за овехтелите

чувства на една изгубена душа...

     

 

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??