Jul 17, 2011, 1:14 PM
Изгубена Душа
Изгубена Душа
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае.
Пусто е навън - вали.
Локвите са огледало на душата ми.
Тя окъсана се влачи.
Като просяк, търсещ своя път.
На сутринта в стаята остана само
прашната тетрадка, писалка и
няколко изпокъсани листа.
А те разказваха за овехтелите
чувства на една изгубена душа...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!
-
Харесва ми идеята, но аз си направих собствен прочит върху изреченията от стихотворението. Добре замислено! Поздрав!
-
ПРАВА СИ ТАКА Е !!!
-
Жестоко е, когато някой изгуби душата си, не мислиш ли. Остава съвсем бездушен.
-
***
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
