Изгубена Душа
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае.
Пусто е навън - вали.
Локвите са огледало на душата ми.
Тя окъсана се влачи.
Като просяк, търсещ своя път.
На сутринта в стаята остана само
прашната тетрадка, писалка и
няколко изпокъсани листа.
А те разказваха за овехтелите
чувства на една изгубена душа...
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
