5 may 2017, 12:08

Изгубена душа 

  Poesía
471 1 0
Изгубена душа в мрака стои,
изгубена... сред войни...
Тя звездите брои,
и старата песен, любовта я потуши.
Да запее с глас, с чисто сърце,
да запали огньове сред ветрове.
И да благослови дъждове,
които се стичат от сърце.
Спомен в шепа обич...
докосна любовта ми човешка.
Сълзи окрилени
с вяра човешка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??