Изгубена душа

5 мая 2017 г., 12:08

Поэзия

431 1 0

Изгубена душа в мрака стои,
изгубена... сред войни...
Тя звездите брои,
и старата песен, любовта я потуши.

Да запее с глас, с чисто сърце,
да запали огньове сред ветрове.
И да благослови дъждове,
които се стичат от сърце.

Спомен в шепа обич...
докосна любовта ми човешка.
Сълзи окрилени
с вяра човешка.

Изгубена душа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения